Споделено за гимназията по земеделие
АЛБЕНА ОРЛОВА - ГРАД БОСТЪН /САЩ/, бивша ученичка на ПГЗ:
Сутрин е. Отварям очи, време е за закуска. Готова съм, на път за училище се любувам на дърветата и приятния мирис на свежо. Крача бързо в очакване.Там, зад ъгъла, е причината, поради която се будя сутрин. Старата сграда, напомняща за величието на предишен режим, с лъснати мраморни коридори, успокояваща и пренасяща към мечти за бъдещето, с дерзания за това, което следва.
С усмивка и приятелска дума съвременните климентохридци, учителите, бдят за просвещението на днешните поколения, знаейки, че силата лежи в знанието.
Часовете минават, седмици, месеци, години…С диплома в ръка, на път към яркото бъдеще, крача бързо. Сърдечни благодарности към всеотдайния колектив на Гимназията по земеделие!
Честит празник, мое училище! Завинаги твоя-Албена!
Сутрин е. Отварям очи, време е за закуска. Готова съм, на път за училище се любувам на дърветата и приятния мирис на свежо. Крача бързо в очакване.Там, зад ъгъла, е причината, поради която се будя сутрин. Старата сграда, напомняща за величието на предишен режим, с лъснати мраморни коридори, успокояваща и пренасяща към мечти за бъдещето, с дерзания за това, което следва.
С усмивка и приятелска дума съвременните климентохридци, учителите, бдят за просвещението на днешните поколения, знаейки, че силата лежи в знанието.
Часовете минават, седмици, месеци, години…С диплома в ръка, на път към яркото бъдеще, крача бързо. Сърдечни благодарности към всеотдайния колектив на Гимназията по земеделие!
Честит празник, мое училище! Завинаги твоя-Албена!
Click here to edit.
СУЗАНА СТАНКУЛОВСКА - студентка, бивша ученичка на ПГЗ:
Веднъж, както си пътувах из безхоризонтните, объркани и кръстосани пътища на живота си, реших да си почина в едно малко градче - Кнежа, в двора на някакво градско училище. Бях толкова изморена, че в първия момент не обърнах внимание как се казва. Поседях малко. Отпуснах се. Даже съм заспала. Събуди ме училищният звънец. Тогава вдигнах глава. Разтрих сънените си очи. Картината ми се избистри. Видях транспаранта с името на училището: Професионална Гимназия по Земеделие „ Стефан Цанов”. Излязоха много ученици и всички те бяха усмихнати. Появиха се и някои учители. Бяха като ангели! Тогава сърцето ми подскочи и реших, че това е моят дом. Домът, в който искам да остана за малко и всички тези ангели да ме научат и да ми покажат кой е правилният път.
Вече съм в класната стая. Тя бе топла, уютна, приветлива. Класната ми ръководителка ( г-жа Димитрова), както всеки друг учител, ни хвана здраво за ръка и ни водеше. Падаше с нас. После ни помагаше да станем. Смеехме се заедно, но заедно и плачехме.
Годините минаваха толкова бързо. Докато се усетя и вече идваше краят.
Май месец, 2008 година. 1-2-3-4-5-…-12. Аз съм абитуриентка. Бал. Рокли. Сълзи. Смях. Купон.
И ето ме пак на стария безхоризонтен, объркан и кръстосан път.
Сега, след 5 години, аз ви пиша, мили Учители, за да ви благодаря.! Днес съм това, което съм благодарение на увереността, силата, упоритостта и здравия разум , които вие ми дадохте. Знам и мога, защото вие вярвахте в мен и ми позволихте да бъда ангел като Вас.
Пожелавам на всички преподаватели да продължават все така и занапред! Знам, че и на тях не им е лесно, но нека ги крепят думите: ОБИЧАМЕ ВИ и ни ЛИПСВАТЕ! Защото всеки един от нас ги изрича до ден днешен.
На вас, ученици, искам да кажа: Вярвайте в себе си и бъдете горди, че сте възпитаници на ПГЗ „ Стефан Цанов”, и бранете името му смело и с чест!
Честит празник, МИЛО УЧИЛИЩЕ!
Веднъж, както си пътувах из безхоризонтните, объркани и кръстосани пътища на живота си, реших да си почина в едно малко градче - Кнежа, в двора на някакво градско училище. Бях толкова изморена, че в първия момент не обърнах внимание как се казва. Поседях малко. Отпуснах се. Даже съм заспала. Събуди ме училищният звънец. Тогава вдигнах глава. Разтрих сънените си очи. Картината ми се избистри. Видях транспаранта с името на училището: Професионална Гимназия по Земеделие „ Стефан Цанов”. Излязоха много ученици и всички те бяха усмихнати. Появиха се и някои учители. Бяха като ангели! Тогава сърцето ми подскочи и реших, че това е моят дом. Домът, в който искам да остана за малко и всички тези ангели да ме научат и да ми покажат кой е правилният път.
Вече съм в класната стая. Тя бе топла, уютна, приветлива. Класната ми ръководителка ( г-жа Димитрова), както всеки друг учител, ни хвана здраво за ръка и ни водеше. Падаше с нас. После ни помагаше да станем. Смеехме се заедно, но заедно и плачехме.
Годините минаваха толкова бързо. Докато се усетя и вече идваше краят.
Май месец, 2008 година. 1-2-3-4-5-…-12. Аз съм абитуриентка. Бал. Рокли. Сълзи. Смях. Купон.
И ето ме пак на стария безхоризонтен, объркан и кръстосан път.
Сега, след 5 години, аз ви пиша, мили Учители, за да ви благодаря.! Днес съм това, което съм благодарение на увереността, силата, упоритостта и здравия разум , които вие ми дадохте. Знам и мога, защото вие вярвахте в мен и ми позволихте да бъда ангел като Вас.
Пожелавам на всички преподаватели да продължават все така и занапред! Знам, че и на тях не им е лесно, но нека ги крепят думите: ОБИЧАМЕ ВИ и ни ЛИПСВАТЕ! Защото всеки един от нас ги изрича до ден днешен.
На вас, ученици, искам да кажа: Вярвайте в себе си и бъдете горди, че сте възпитаници на ПГЗ „ Стефан Цанов”, и бранете името му смело и с чест!
Честит празник, МИЛО УЧИЛИЩЕ!
Click here to edit.
СТЕЛА ВАНОВСКА - бивш учител в ПГЗ:
Земеделската гимназия заема особено място в сърцето ми, защото бе моето първо работно място като учител по български език и литература.Никога няма да забравя топлото и приятелско отношение на колегите и персонала, които ми даваха така необходимата увереност в началните ми стъпки на учител. Имах и достоен пример в лицето на г-жа Валя Георгиева, която е била мой учител в средното училище и която безкрайно уважавам и ценя като утвърдил се педагог и специалист в своята област.
Може да се каже , че израснах професионално заедно с учениците. Тяхната младост и любопитството им успяваха да провокират у мен желанието да работя. С усмивка си спомням за „тестовете”, на които ме подлагаха: дъвка върху стола ми или тебешир върху бравата на вратата. Но всички тези лудории винаги завършваха с приятелство и добро отношение помежду ни.
Сега упражнявам професията си във Великобритания и работя с 10-11-годишни деца. С тях откривам богатството на английския език, но им разказвам и за България, за която не знаят много.
Искам да насърча учениците на ПГЗ”Стефан Цанов”да бъдат прилежни и любознателни, защото познанието и образованието са сила и ценност, която никой не може да им отнеме и която могат да вземат със себе си навсякъде по света!
Честит 105-годишен юбилей и бъдете здрави!
Сърдечни поздрави и най-добри пожелания от далечна Великобритания и от мен!
Земеделската гимназия заема особено място в сърцето ми, защото бе моето първо работно място като учител по български език и литература.Никога няма да забравя топлото и приятелско отношение на колегите и персонала, които ми даваха така необходимата увереност в началните ми стъпки на учител. Имах и достоен пример в лицето на г-жа Валя Георгиева, която е била мой учител в средното училище и която безкрайно уважавам и ценя като утвърдил се педагог и специалист в своята област.
Може да се каже , че израснах професионално заедно с учениците. Тяхната младост и любопитството им успяваха да провокират у мен желанието да работя. С усмивка си спомням за „тестовете”, на които ме подлагаха: дъвка върху стола ми или тебешир върху бравата на вратата. Но всички тези лудории винаги завършваха с приятелство и добро отношение помежду ни.
Сега упражнявам професията си във Великобритания и работя с 10-11-годишни деца. С тях откривам богатството на английския език, но им разказвам и за България, за която не знаят много.
Искам да насърча учениците на ПГЗ”Стефан Цанов”да бъдат прилежни и любознателни, защото познанието и образованието са сила и ценност, която никой не може да им отнеме и която могат да вземат със себе си навсякъде по света!
Честит 105-годишен юбилей и бъдете здрави!
Сърдечни поздрави и най-добри пожелания от далечна Великобритания и от мен!
Click here to edit.
ЕВГЕНИЙ ВАНТОВ-бивш учител в ПГЗ:
Много съм горд и щастлив, че 12 години бях част от професионалното образование, преподавайки селскостопански науки в ПГЗ "Стефан Цанов", гр.Кнежа. Участвах в честването на 100- годишния юбилей на училището, но по ред причини не дочаках до 105- годишнината му.
В спомените ми обаче винаги ще остане високият професионализъм на бившите ми колеги, с които съвместно работихме за поддържане и издигане нивото на професионалното образование в страната, поставихме началото на четвърта степен на професионално образование в Кнежа, стараехме се да обучим успешни кадри за селското стопанство на нашия регион, да възпитаме достойни граждани на България. Практиката е доказала отдавна нуждата от подобен род училище в нашия регион. И днес, въпреки трудните и дори непосилни на моменти времена за българския учител, трябва да се съумее да се съхрани това уникално по рода си учебно заведение на територията на града ни.
Бих искал да пожелая на колегите си от ПГЗ много здраве и все така всеотдайно и безрезервно да се борят за качествено професионално образование, все така успешно да водят училището напред към модерните европейски стандарти на земеделие, все така да извеждат високо подготвени средни специалисти за нуждите на региона и страната ( поне още 105 години) !
Много съм горд и щастлив, че 12 години бях част от професионалното образование, преподавайки селскостопански науки в ПГЗ "Стефан Цанов", гр.Кнежа. Участвах в честването на 100- годишния юбилей на училището, но по ред причини не дочаках до 105- годишнината му.
В спомените ми обаче винаги ще остане високият професионализъм на бившите ми колеги, с които съвместно работихме за поддържане и издигане нивото на професионалното образование в страната, поставихме началото на четвърта степен на професионално образование в Кнежа, стараехме се да обучим успешни кадри за селското стопанство на нашия регион, да възпитаме достойни граждани на България. Практиката е доказала отдавна нуждата от подобен род училище в нашия регион. И днес, въпреки трудните и дори непосилни на моменти времена за българския учител, трябва да се съумее да се съхрани това уникално по рода си учебно заведение на територията на града ни.
Бих искал да пожелая на колегите си от ПГЗ много здраве и все така всеотдайно и безрезервно да се борят за качествено професионално образование, все така успешно да водят училището напред към модерните европейски стандарти на земеделие, все така да извеждат високо подготвени средни специалисти за нуждите на региона и страната ( поне още 105 години) !
Click here to edit.
КРЪСТИНА БАЧИЙСКА – бивш учител и директор в ПГЗ:
Честването на кръгли годишнини е вълнуващо събитие, защото е свързано с много спомени и преживявания. За мен наистина е така, защото 32 години съм работила в училище със 105-годишна история.
Като млад учител попаднах в прекрасен колектив, който се запази през годините . Този колектив работеше по изграждането на материално-техническата база на училището – построяването на новата учебна сграда, халето и учебните работилници, кормилния полигон, машинния парк и благоустрояването на училищния двор. Осем учебни кабинета бяха удостоени със званието „Образцов кабинет”, станахме база за провеждането на открити уроци и за повишаване квалификацията на учителите по животновъдство от цяла Северна България, през 1988 г. бяхме домакини на Националното състезание „На-добър млад дояч”.
Най-милите спомени обаче са свързани с моите ученици. И сега при среща с тях техният поздрав и усмивка са най-голямата ми радост и награда за моята работа.
Честит юбилей!
Честването на кръгли годишнини е вълнуващо събитие, защото е свързано с много спомени и преживявания. За мен наистина е така, защото 32 години съм работила в училище със 105-годишна история.
Като млад учител попаднах в прекрасен колектив, който се запази през годините . Този колектив работеше по изграждането на материално-техническата база на училището – построяването на новата учебна сграда, халето и учебните работилници, кормилния полигон, машинния парк и благоустрояването на училищния двор. Осем учебни кабинета бяха удостоени със званието „Образцов кабинет”, станахме база за провеждането на открити уроци и за повишаване квалификацията на учителите по животновъдство от цяла Северна България, през 1988 г. бяхме домакини на Националното състезание „На-добър млад дояч”.
Най-милите спомени обаче са свързани с моите ученици. И сега при среща с тях техният поздрав и усмивка са най-голямата ми радост и награда за моята работа.
Честит юбилей!
МАЛИНКА
ЦАЛОВА - бивш учител в ПГЗ:
Връщам се назад в спомените си, в началото на своята професионална кариера, когато бях учителка в тогавашния Селскостопански техникум”Марин Боев”-Кнежа.
Това са красиви спомени за един прекрасен и сплотен колектив от истински педагози – хора, изцяло отдадени на професията, хора алтруисти, обичащи и раздаващи се безрезервно на децата.
Винаги ще нося в сърцето си имената на колегите, които са ми подали ръка и са ми помагали като млад учител в трудните моменти: директорът Иван Порашки, учителите Франц Петков, Маша Драшанска, Петър Големански, Иван Гашпаров.
Съхранила съм и чудесни спомени за моите първи ученици, с които се гордея. Те станаха отговорни хора в професията и в живота, а с много от тях сме добри приятели и днес.
Честит празник на земеделската гимназия и на сегашния колектив на ПГЗ”Стефан Цанов”!
Връщам се назад в спомените си, в началото на своята професионална кариера, когато бях учителка в тогавашния Селскостопански техникум”Марин Боев”-Кнежа.
Това са красиви спомени за един прекрасен и сплотен колектив от истински педагози – хора, изцяло отдадени на професията, хора алтруисти, обичащи и раздаващи се безрезервно на децата.
Винаги ще нося в сърцето си имената на колегите, които са ми подали ръка и са ми помагали като млад учител в трудните моменти: директорът Иван Порашки, учителите Франц Петков, Маша Драшанска, Петър Големански, Иван Гашпаров.
Съхранила съм и чудесни спомени за моите първи ученици, с които се гордея. Те станаха отговорни хора в професията и в живота, а с много от тях сме добри приятели и днес.
Честит празник на земеделската гимназия и на сегашния колектив на ПГЗ”Стефан Цанов”!
МАРГАРИТА ДРАШАНСКА-бивш учител в ПГЗ:
„Моето училище” – така наричам Селскостопанския техникум, а сега Професионална гимназия по земеделие. В него прекарах най-хубавите години от моята младост като учител.
Обръщайки поглед назад, когато бях ученичка в него, спомените идват един след друг. Моите съученици бяха не само от Кнежа, а от цяла Северозападна България. В техникума се изучиха, израснаха и се утвърдиха като учени, специалисти и обикновени трудови хора, които се включиха в селското стопанство.
Техникумът се ползваше с авторитет заради своите учители и ученици, които освен учебна дейност, прилагаха на практика наученото в голямото училищно стопанство. Художествената самодейност беше много добре изявена със своя танцов състав и ученически хор. Голям празник за всички беше патронният празник на училището / патронът тогава беше нашият съгражданин Марин Боев/ - 3 март. Денят започваше с манифестация, художествена програма в читалището и завършваше с тържествен обяд и веселие.
Днес 105-годишнината на ПГЗ е подобен празник и затова искам да го честитя на всички бивши и настоящи учители и ученици на училището!
„Моето училище” – така наричам Селскостопанския техникум, а сега Професионална гимназия по земеделие. В него прекарах най-хубавите години от моята младост като учител.
Обръщайки поглед назад, когато бях ученичка в него, спомените идват един след друг. Моите съученици бяха не само от Кнежа, а от цяла Северозападна България. В техникума се изучиха, израснаха и се утвърдиха като учени, специалисти и обикновени трудови хора, които се включиха в селското стопанство.
Техникумът се ползваше с авторитет заради своите учители и ученици, които освен учебна дейност, прилагаха на практика наученото в голямото училищно стопанство. Художествената самодейност беше много добре изявена със своя танцов състав и ученически хор. Голям празник за всички беше патронният празник на училището / патронът тогава беше нашият съгражданин Марин Боев/ - 3 март. Денят започваше с манифестация, художествена програма в читалището и завършваше с тържествен обяд и веселие.
Днес 105-годишнината на ПГЗ е подобен празник и затова искам да го честитя на всички бивши и настоящи учители и ученици на училището!
ПЕТЪР ГОЛЕМАНСКИ – бивш учител в ПГЗ:
Дълбок поклон на нашето училище – ПГЗ”Стефан Цанов”в гр.Кнежа! 105 години е една достойна годишнина!
Тридесет и седем години от своя живот отдадох да уча и възпитавам учениците в това голямо училище. Искам да споделя с вас няколко емоционални момента, които съм изпитал в колектива на ПГЗ.
По времето на тогавашния директор Господин Георгиев на Вечерта на младия учител бяхме наградени ние, 10 учители, и пожеланието към мен бе да се пенсионирам в това училище, както всъщност се и случи. С голямо вълнение очаквах кога ще стана курсов ръководител, защото тогава бе задължително да бъдеш 2 години помощник курсов и чак тогава да станеш курсов ръководител.
Първия си випуск поех на третата година. Тези 38 момичета и момчета се оказаха прекрасни, ученолюбиви, весели и усмихнати. Когато завършваха, колегата Петко Малкодански ме снима и написа на снимката отзад „Мераклия за курсов ръководител”.
Заредиха се випуск след випуск – цели 9. Всички бяха много добри и сякаш бяха частица от мен.
Сега като пенсионер, седейки на пейката пред вкъщи, с радост и гордост приемам поздравите на моите бивши ученици – водачи на МПС, трактори и комбайни, а моят внук обобщава:”Дядо, ти си изучил целия град, та даже и тати!”
И днес често се отбивам при моите колеги в ПГЗ, които не ме забравят и ме канят за всеки празник. Радвам се на успехите на ПГЗ, която често наричам ”моето училище”, и това ми дава сили да живея.
Горд съм, че бях учител в това прекрасно училище! Честит празник!
Дълбок поклон на нашето училище – ПГЗ”Стефан Цанов”в гр.Кнежа! 105 години е една достойна годишнина!
Тридесет и седем години от своя живот отдадох да уча и възпитавам учениците в това голямо училище. Искам да споделя с вас няколко емоционални момента, които съм изпитал в колектива на ПГЗ.
По времето на тогавашния директор Господин Георгиев на Вечерта на младия учител бяхме наградени ние, 10 учители, и пожеланието към мен бе да се пенсионирам в това училище, както всъщност се и случи. С голямо вълнение очаквах кога ще стана курсов ръководител, защото тогава бе задължително да бъдеш 2 години помощник курсов и чак тогава да станеш курсов ръководител.
Първия си випуск поех на третата година. Тези 38 момичета и момчета се оказаха прекрасни, ученолюбиви, весели и усмихнати. Когато завършваха, колегата Петко Малкодански ме снима и написа на снимката отзад „Мераклия за курсов ръководител”.
Заредиха се випуск след випуск – цели 9. Всички бяха много добри и сякаш бяха частица от мен.
Сега като пенсионер, седейки на пейката пред вкъщи, с радост и гордост приемам поздравите на моите бивши ученици – водачи на МПС, трактори и комбайни, а моят внук обобщава:”Дядо, ти си изучил целия град, та даже и тати!”
И днес често се отбивам при моите колеги в ПГЗ, които не ме забравят и ме канят за всеки празник. Радвам се на успехите на ПГЗ, която често наричам ”моето училище”, и това ми дава сили да живея.
Горд съм, че бях учител в това прекрасно училище! Честит празник!