На тази страница публикуваме статии по теми, разглеждани на нашите занятия. Може би те ще бъдат интересни за посетителите, които се вълнуват от подобни неща.
Интерактивна мултимедия
Интерактивна мултимедия се нарича всеки софтуерен продукт, в който по подходящ начин се обединяват аудио-видео технологии, текст и анимация, с цел да мотивират потребителите и да привлекат тяхното внимание.
В най-общ смисъл, интерактивната мултимедия представлява всяка електронна система, която осигурява възможност на потребителя да контролира, комбинира и манипулира различни видове медия, като например текст, звук, видео, компютърна графика и анимация.Такива електронни системи са компютрите, телефоните, телевизорите,както и други информационни и комуникационни електронни системи. Някои от основните сфери на приложение на интерактивната мултимедия са в програми за практическо обучение, (например за симулация на полети), видеоигри, електронни енциклопедии, електронни пътеводители, виртуална реалност. При интерактивната мултимедия ролята на потребителя се измества от тази на пасивен наблюдател към тази на активен участник.
Интерактивните елементи могат да включват: гласови команди, писане на текст, докосване на екрана, операции с мишка, джойстик или с други подобни устройства, видео и/или аудио връзка и други. Именно поради интерактивността, т. е. възможността за взаимодействие на потребителя с електронната система, интерактивната мултимедия се считат за следващото поколение електронни информационни системи.
Популяризирането на термина „интерактивна мултимедия“ става в началото на 1990-те години, когато започва да се използва за означаване на персонални компютри, притежаващи оптични лазерни устройства за запаметяване, както и устройства за възпроизвеждане на цифров звук. Най-често използваните в днешно време интерактивни мултимедии, представляват персонални компютри с устройства за възпроизвеждане на цифров звук, четене и записване на CD и/или DVD дискове и мишка (или друго устройство със сходни функции).
Интерактивната мултимедия намира приложение и в сферата на образованието, най-вече поради факта, че може да осигури на обучаемия възможността да работи във „виртуална среда“. Примери за такива среди са:
В най-общ смисъл, интерактивната мултимедия представлява всяка електронна система, която осигурява възможност на потребителя да контролира, комбинира и манипулира различни видове медия, като например текст, звук, видео, компютърна графика и анимация.Такива електронни системи са компютрите, телефоните, телевизорите,както и други информационни и комуникационни електронни системи. Някои от основните сфери на приложение на интерактивната мултимедия са в програми за практическо обучение, (например за симулация на полети), видеоигри, електронни енциклопедии, електронни пътеводители, виртуална реалност. При интерактивната мултимедия ролята на потребителя се измества от тази на пасивен наблюдател към тази на активен участник.
Интерактивните елементи могат да включват: гласови команди, писане на текст, докосване на екрана, операции с мишка, джойстик или с други подобни устройства, видео и/или аудио връзка и други. Именно поради интерактивността, т. е. възможността за взаимодействие на потребителя с електронната система, интерактивната мултимедия се считат за следващото поколение електронни информационни системи.
Популяризирането на термина „интерактивна мултимедия“ става в началото на 1990-те години, когато започва да се използва за означаване на персонални компютри, притежаващи оптични лазерни устройства за запаметяване, както и устройства за възпроизвеждане на цифров звук. Най-често използваните в днешно време интерактивни мултимедии, представляват персонални компютри с устройства за възпроизвеждане на цифров звук, четене и записване на CD и/или DVD дискове и мишка (или друго устройство със сходни функции).
Интерактивната мултимедия намира приложение и в сферата на образованието, най-вече поради факта, че може да осигури на обучаемия възможността да работи във „виртуална среда“. Примери за такива среди са:
- софтуерът за музициране (композиране и обработка на музика);
- софтуерът за създаване и обработка на графични изображения;
- софтуерът за симулация на сложни системи и съоръжения, както и на тяхното управление и поддръжка;
- компютърните мултимедийни книги;
- компютърните самоучители.
ЗАПИС И ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА МУЗИКА
1. Настройване на РС аудио система.
Има два подхода при изграждане на звукова система: закупуване на комплект високоговорители, проектирани за използване от компютър или свързване на компютъра към съществуваща стерео уредба.
- Компютърни тон колонки с вграден усилвател
Високоговорителите на компютрите трябва да се усилят, тъй като звуковата карта няма достатъчно мощност, за да захранва чифт тон колонки. Ето защо компютърните високоговорители обикновено имат ключ за захранване и потенциометър за сила на звука.
За да получат звуковия сигнал, повечето компютърни високоговорители се свързват директно към изходния жак на РС-то. По-новите модели се свързват чрез USB порта на компютъра. USB моделите имат по-чист звук, но са по-скъпи, тъй като всъщност звуковата карта се намира в тон колонките, вместо в компютъра.
Удобно е използването на звукова система с три озвучителни тела, предназначена за компютри. При това подреждане ще има по един високоговорител за всеки от двата стерео канала (ляв и десен) и един нискочестотен високоговорител по средата (т. нар. subwoofer). Ниско-честотният високоговорител се поставя под бюрото или масата, тъй като ниските честоти (басовите тонове) нямат насочено действие и ухото не може да определи откъде идват тези звуци. Малките “сателитни” (satellite) тон колонки (за по-високочестотните звуци – глас, китари, цигулки и други) се разполагат на рафтове или на бюрото.
Добре е тон колонките да имат 15-40 вата RMS (Root Mean Squared) мощност. РМРО (Peak Music Power Output) е обикновено много голямо число, но не означава нищо особено.
- Съществуваща аудио система.
Компютърът може да бъде свързан директно със стерео или мини-компонентна аудио система. Трябва да се свърже с кабел изхода на звуковата карта на РС-то и спомагателния (auxiliary или AUX) входен жак (или друг вход с високо ниво като този за тунер, магнетофон или CD плейър) на усилвателя.
Предимството на този подход е, че разполагаме с допълнителните контроли за усилване и корекция на звука (и вероятно до6ри високоговорители) на съществуваща стерео уредба, без допълнителни разходи, освен кабела за свързване на компонентите. Кабелът трябва да има мъжки стерео минижак от едната страна и два мъжки RCA жака от другата. Може да се закупи от всеки магазин за битова техника.
Понякога е добре да се използват слушалки вместо тон колонки. Всеки съвременен компютър има жак за слушалки, обикновено маркиран с малко изображение на слушалки и разположен отзад (отстрани при преносимите компютри). Добре е слушалките да се поставят на ушите след пускане на музиката и след настройване на силата на звука.
Настройването на силата на звука става като се щракне върху малкия високоговорител в системния панел от лентата за задачи (до часовника). Показва се плъзгача за контрол на звука и с влачене нивото може да се регулира.
2. Слушане на аудио CD.
При поставяне на компакт-диск в компютъра Windows го изследва и определя дали става дума за CD с данни или аудио CD. След това компютърът реагира по съответния начин.
Ако настройките на компютъра не са променяни след излизането му от производствената линия, след поставяне на музикално CD би трябвало да се стартира програмата Windows Media Player, която е част от операционната система Windows. Ако това не стане програмата може да бъде стартирана от Start ? Programs ? Accessories ? Entertainment ? Windows Media Player. След това се щраква върху CD Audio в лявата част на плеъра. С двукратно щракване върху дадено заглавие песента може да бъде прослушана.
- Получаване на информация за аудио CD.
При връзка с Интернет, Media Player може да потърси автоматично имената на песните и изпълнителите, както и друга информация за всички песни на CD-то. Приложението прави това, като се свързва с музикални бази от данни (като CDDB) в Интернет. Ако е поставено рядко срещано CD или ако няма връзка с Интернет, ще се виждат само номерата на песните (Track 01, Track 02,…).
- Променяне на скинове.
Всяка външна обвивка на плеъра под формата на графично изображение се нарича кожа или скин.
1) Избира се Skin Chooser в долната лява част на прозореца на програмата или от меню View. Появява се списък с наличните скинове.
2) Избира се скин, за да бъде огледан предварително в десния панел.
3) За прилагане на новия скин се избира Apply Skin.
Скиновете работят само в компактния режим Compact Mode на Windows Media Player. Когато се превключи обратно в пълноекранен режим, скинът изчезва и се появява отново режимът Full Mode.
- Визуализиране на музика
Визуализациите представляват шарки и движещи се изображения, които се синхронизират с музиката и “танцуват” по екрана. Стартирането им става по следния начин:
1) Превключва се на пълноекранен режим (Full Mode).
2) Избира се View ? Visualizations, а след това се избира някоя визуализация от каскадните менюта.
3) Стартира се музикалният файл.
4) Избира се Now Playing и визуализацията се показва в лявата част на прозореца на Media Player. Има и бутони за бързо преминаване от една визуализация към друга.
3. Слушане на МР3 файлове.
МР3 е тип компресиран звуков файл, който може да съдържа музика, човешка реч или други звуци. Една песен се записва в около 3-4 МВ дисково пространство, докато на аудио компакт-диск тя може да заема над 50 МВ. При това във формат МР3 музиката може да се изпрати лесно по Интернет като прикрепена към електронна поща, да се продава от Web-страница или да се поделя между потребители по целия свят посредством Интернет схема на разпространение. Всеки потребител може да направи свои собствени МР3 файлове от домашни музикални източници, напр. компакт-дискове, касети, грамофонни плочи. Всичко това може да се архивира с помощта на различни компютърни програми за свободно разпространение, най-популярните от които са наречени “музикални кутии” (jukebox програми), тъй като превръщат компютъра в съвременния еквивалент на старите музикални кутии от 50-те години на ХХ век.
- Използване на МР3 плейър. (Отново ще работим с Media Player.)
Дейности, които могат да бъдат извършвани с МР3 плейър:
== Организиране на МР3 файлове в библиотека (на практика това е една база от данни). Файловете могат да бъдат сортирани по изпълнител, име на албум и име на песен. Сортирането не подрежда музикалните файлове, а базата от данни. Добавянето на файлове към библиотеката става като се избере File ? Add to Library. И от излязлото меню:
Add File or Playlist (за единични файлове или плейлисти)
Add Folder (за файловете от определена папка)
Add URL (за качен в Интернет звуков файл)
От Library Options ? Choose Columns могат да се изберат колоните, които да се показват в библиотеката. А с щракване в заглавието на дадена колона става сортирането по азбучен ред (или в ред, обратен на азбучния) на колоната. В лявата част може да се избират автоматично създаваните плейлисти (Auto Playlists), собствени плейлисти (My Playlists) и др.
== Създаване на списъци с песни (плейлисти – playlists) – когато искаме песните да се чуват една след друга по определен начин. От бутона Playlists се избира Edit using Playlist Editor. В излезлия прозорец се записва името на плейлистата и се избират песните в нея.
== Търсене на музикални файлове. Това става от полето Search.
== Може да се избират опции като разбъркано възпроизвеждане на песните – Shuffle (Play -> Shuffle), повторение на плейлистата – Repeat (Play -> Repeat) и др.
Някои допълнителни възможности:
== Превръщане на аудио компакт-дискове в МР3 или други формати файлове за съхраняване на твърдия диск – т. нар. рипване (ripping) или компресиране на CD.
== Възпроизвеждане на разнообразни файлови формати, включително видео клипове, поточно видео и аудио от Интернет и т. н.
== Записване на МР3 на празни записваеми компакт-дискове, които след това могат да бъдат прослушани на произволен плейър за аудио компакт-дискове. Този процес се нарича “прогаряне” (burning) на CD.
- Сваляне на МР3 от Интернет
За намиране на МР3 файлове може в търсачка да се зададе като ключова дума “МР3”. Може да се използват и специални програми за търсене на музикални файлове. Има и сайтове за сваляне на музика (напр. www.mp3.com, www.mp3-center.org).
- Превръщане на песни в МР3 файлове
При поставяне на аудио CD и избор на страница Rip се появява списък с всички песни и информация за тях – имена, изпълнител, продължителност, жанр и т. н. Можем да махнем отметките пред песните, които не желаем да преобразуваме в МР3 формат. От Tools -> Options, на страница Rip Music можем да настроим:
== Къде да се запишат преобразуваните песни. По подразбиране е папката My Music, намираща се в My Documents, но може папката да се промени от бутона Change.
== От списъка Format избираме формата на файла – MP3 (има възможност и за избор на формат WMA).
== Избира се скоростта на семплиране (sampling rate). Тя определя качеството на записа. Типични скорости но семплиране са 128Кbps, 192Kbps, 256Kbps... По-високите скорости създават по-големи файлове, но с по-добър звук. При 128Кbps един компакт диск се записва на място от 56МВ, а при 160 – 69МВ. Обикновено достатъчно добра скорост на семплиране е 128К.
Избира се бутонът Rip Music и рипването започва.
- Създаване (“прогаряне”) на CD
Най-напред се създава плейлиста от избраните за записване песни. В страница Burn се вмъква избраната плейлиста. Тя може да бъде редактирана от бутона Edit Playlist. Най-долу в прозореца с плейлистата се вижда броя песни и общото времетраене. От списъка в дясната част може да се избере устройството, на което ще се записва. При избиране на бутона Start Burn записването започва.
Има два подхода при изграждане на звукова система: закупуване на комплект високоговорители, проектирани за използване от компютър или свързване на компютъра към съществуваща стерео уредба.
- Компютърни тон колонки с вграден усилвател
Високоговорителите на компютрите трябва да се усилят, тъй като звуковата карта няма достатъчно мощност, за да захранва чифт тон колонки. Ето защо компютърните високоговорители обикновено имат ключ за захранване и потенциометър за сила на звука.
За да получат звуковия сигнал, повечето компютърни високоговорители се свързват директно към изходния жак на РС-то. По-новите модели се свързват чрез USB порта на компютъра. USB моделите имат по-чист звук, но са по-скъпи, тъй като всъщност звуковата карта се намира в тон колонките, вместо в компютъра.
Удобно е използването на звукова система с три озвучителни тела, предназначена за компютри. При това подреждане ще има по един високоговорител за всеки от двата стерео канала (ляв и десен) и един нискочестотен високоговорител по средата (т. нар. subwoofer). Ниско-честотният високоговорител се поставя под бюрото или масата, тъй като ниските честоти (басовите тонове) нямат насочено действие и ухото не може да определи откъде идват тези звуци. Малките “сателитни” (satellite) тон колонки (за по-високочестотните звуци – глас, китари, цигулки и други) се разполагат на рафтове или на бюрото.
Добре е тон колонките да имат 15-40 вата RMS (Root Mean Squared) мощност. РМРО (Peak Music Power Output) е обикновено много голямо число, но не означава нищо особено.
- Съществуваща аудио система.
Компютърът може да бъде свързан директно със стерео или мини-компонентна аудио система. Трябва да се свърже с кабел изхода на звуковата карта на РС-то и спомагателния (auxiliary или AUX) входен жак (или друг вход с високо ниво като този за тунер, магнетофон или CD плейър) на усилвателя.
Предимството на този подход е, че разполагаме с допълнителните контроли за усилване и корекция на звука (и вероятно до6ри високоговорители) на съществуваща стерео уредба, без допълнителни разходи, освен кабела за свързване на компонентите. Кабелът трябва да има мъжки стерео минижак от едната страна и два мъжки RCA жака от другата. Може да се закупи от всеки магазин за битова техника.
Понякога е добре да се използват слушалки вместо тон колонки. Всеки съвременен компютър има жак за слушалки, обикновено маркиран с малко изображение на слушалки и разположен отзад (отстрани при преносимите компютри). Добре е слушалките да се поставят на ушите след пускане на музиката и след настройване на силата на звука.
Настройването на силата на звука става като се щракне върху малкия високоговорител в системния панел от лентата за задачи (до часовника). Показва се плъзгача за контрол на звука и с влачене нивото може да се регулира.
2. Слушане на аудио CD.
При поставяне на компакт-диск в компютъра Windows го изследва и определя дали става дума за CD с данни или аудио CD. След това компютърът реагира по съответния начин.
Ако настройките на компютъра не са променяни след излизането му от производствената линия, след поставяне на музикално CD би трябвало да се стартира програмата Windows Media Player, която е част от операционната система Windows. Ако това не стане програмата може да бъде стартирана от Start ? Programs ? Accessories ? Entertainment ? Windows Media Player. След това се щраква върху CD Audio в лявата част на плеъра. С двукратно щракване върху дадено заглавие песента може да бъде прослушана.
- Получаване на информация за аудио CD.
При връзка с Интернет, Media Player може да потърси автоматично имената на песните и изпълнителите, както и друга информация за всички песни на CD-то. Приложението прави това, като се свързва с музикални бази от данни (като CDDB) в Интернет. Ако е поставено рядко срещано CD или ако няма връзка с Интернет, ще се виждат само номерата на песните (Track 01, Track 02,…).
- Променяне на скинове.
Всяка външна обвивка на плеъра под формата на графично изображение се нарича кожа или скин.
1) Избира се Skin Chooser в долната лява част на прозореца на програмата или от меню View. Появява се списък с наличните скинове.
2) Избира се скин, за да бъде огледан предварително в десния панел.
3) За прилагане на новия скин се избира Apply Skin.
Скиновете работят само в компактния режим Compact Mode на Windows Media Player. Когато се превключи обратно в пълноекранен режим, скинът изчезва и се появява отново режимът Full Mode.
- Визуализиране на музика
Визуализациите представляват шарки и движещи се изображения, които се синхронизират с музиката и “танцуват” по екрана. Стартирането им става по следния начин:
1) Превключва се на пълноекранен режим (Full Mode).
2) Избира се View ? Visualizations, а след това се избира някоя визуализация от каскадните менюта.
3) Стартира се музикалният файл.
4) Избира се Now Playing и визуализацията се показва в лявата част на прозореца на Media Player. Има и бутони за бързо преминаване от една визуализация към друга.
3. Слушане на МР3 файлове.
МР3 е тип компресиран звуков файл, който може да съдържа музика, човешка реч или други звуци. Една песен се записва в около 3-4 МВ дисково пространство, докато на аудио компакт-диск тя може да заема над 50 МВ. При това във формат МР3 музиката може да се изпрати лесно по Интернет като прикрепена към електронна поща, да се продава от Web-страница или да се поделя между потребители по целия свят посредством Интернет схема на разпространение. Всеки потребител може да направи свои собствени МР3 файлове от домашни музикални източници, напр. компакт-дискове, касети, грамофонни плочи. Всичко това може да се архивира с помощта на различни компютърни програми за свободно разпространение, най-популярните от които са наречени “музикални кутии” (jukebox програми), тъй като превръщат компютъра в съвременния еквивалент на старите музикални кутии от 50-те години на ХХ век.
- Използване на МР3 плейър. (Отново ще работим с Media Player.)
Дейности, които могат да бъдат извършвани с МР3 плейър:
== Организиране на МР3 файлове в библиотека (на практика това е една база от данни). Файловете могат да бъдат сортирани по изпълнител, име на албум и име на песен. Сортирането не подрежда музикалните файлове, а базата от данни. Добавянето на файлове към библиотеката става като се избере File ? Add to Library. И от излязлото меню:
Add File or Playlist (за единични файлове или плейлисти)
Add Folder (за файловете от определена папка)
Add URL (за качен в Интернет звуков файл)
От Library Options ? Choose Columns могат да се изберат колоните, които да се показват в библиотеката. А с щракване в заглавието на дадена колона става сортирането по азбучен ред (или в ред, обратен на азбучния) на колоната. В лявата част може да се избират автоматично създаваните плейлисти (Auto Playlists), собствени плейлисти (My Playlists) и др.
== Създаване на списъци с песни (плейлисти – playlists) – когато искаме песните да се чуват една след друга по определен начин. От бутона Playlists се избира Edit using Playlist Editor. В излезлия прозорец се записва името на плейлистата и се избират песните в нея.
== Търсене на музикални файлове. Това става от полето Search.
== Може да се избират опции като разбъркано възпроизвеждане на песните – Shuffle (Play -> Shuffle), повторение на плейлистата – Repeat (Play -> Repeat) и др.
Някои допълнителни възможности:
== Превръщане на аудио компакт-дискове в МР3 или други формати файлове за съхраняване на твърдия диск – т. нар. рипване (ripping) или компресиране на CD.
== Възпроизвеждане на разнообразни файлови формати, включително видео клипове, поточно видео и аудио от Интернет и т. н.
== Записване на МР3 на празни записваеми компакт-дискове, които след това могат да бъдат прослушани на произволен плейър за аудио компакт-дискове. Този процес се нарича “прогаряне” (burning) на CD.
- Сваляне на МР3 от Интернет
За намиране на МР3 файлове може в търсачка да се зададе като ключова дума “МР3”. Може да се използват и специални програми за търсене на музикални файлове. Има и сайтове за сваляне на музика (напр. www.mp3.com, www.mp3-center.org).
- Превръщане на песни в МР3 файлове
При поставяне на аудио CD и избор на страница Rip се появява списък с всички песни и информация за тях – имена, изпълнител, продължителност, жанр и т. н. Можем да махнем отметките пред песните, които не желаем да преобразуваме в МР3 формат. От Tools -> Options, на страница Rip Music можем да настроим:
== Къде да се запишат преобразуваните песни. По подразбиране е папката My Music, намираща се в My Documents, но може папката да се промени от бутона Change.
== От списъка Format избираме формата на файла – MP3 (има възможност и за избор на формат WMA).
== Избира се скоростта на семплиране (sampling rate). Тя определя качеството на записа. Типични скорости но семплиране са 128Кbps, 192Kbps, 256Kbps... По-високите скорости създават по-големи файлове, но с по-добър звук. При 128Кbps един компакт диск се записва на място от 56МВ, а при 160 – 69МВ. Обикновено достатъчно добра скорост на семплиране е 128К.
Избира се бутонът Rip Music и рипването започва.
- Създаване (“прогаряне”) на CD
Най-напред се създава плейлиста от избраните за записване песни. В страница Burn се вмъква избраната плейлиста. Тя може да бъде редактирана от бутона Edit Playlist. Най-долу в прозореца с плейлистата се вижда броя песни и общото времетраене. От списъка в дясната част може да се избере устройството, на което ще се записва. При избиране на бутона Start Burn записването започва.
Гледане на видеофайлове
Това става чрез подходящи плейъри – Windows Media Player, Win Amp, BSPlayer (за който ще говорим, но при другите плейъри всичко става по сходен начин).
Първите три бутона служат за започване гледането на видеофайла, за спирането му и за пауза. Ако един видеофайл бъде спрян и после пак пуснат, той ще започне отначало. Последните два са за избиране на файла за гледане и за затваряне на програмата и излизане от нея. Ако субтитрите не излизат автоматично от контекстното меню на панела избираме Load Subtitles (Зареди субтитри). От контекстното меню на прозореца, в който се излъчва видеофайлът може да се избира Full Screen (цял екран), настройки на аудио възпроизвеждането – напр. забързване, забавяне, резолюцията (размери на прозореца за излъчване), видимата площ (стандартна, 4:3, 16:9), настройки на субтитрите (шрифт, размер на буквите, показване/скриване, цвят, място на разполагане и др.).
Първите три бутона служат за започване гледането на видеофайла, за спирането му и за пауза. Ако един видеофайл бъде спрян и после пак пуснат, той ще започне отначало. Последните два са за избиране на файла за гледане и за затваряне на програмата и излизане от нея. Ако субтитрите не излизат автоматично от контекстното меню на панела избираме Load Subtitles (Зареди субтитри). От контекстното меню на прозореца, в който се излъчва видеофайлът може да се избира Full Screen (цял екран), настройки на аудио възпроизвеждането – напр. забързване, забавяне, резолюцията (размери на прозореца за излъчване), видимата площ (стандартна, 4:3, 16:9), настройки на субтитрите (шрифт, размер на буквите, показване/скриване, цвят, място на разполагане и др.).
Видео редактиране – същност и възможности
След като видео изображенията (наречени клипове) се прехвърлят на компютъра, може да бъдат обработени и пренаредени части от тях, да се добавят специални ефекти, преходни ефекти между клиповете, звуков съпровод и звукови ефекти и др. Този процес се нарича видео редактиране. Необходимият за това хардуер е конвенционална или цифрова камера, кабелна телевизия и TV тунер, ... Записването на видеото на твърдия диск се нарича прихващане (capturing). Необходимият софтуер за видео редактиране са приложения като Adobe Premiere, Ulead Media Studio Pro. За начинаещи има и по-леки видео редактори от типа на Ulead Video Studio, Pinnacle Studio. Подобен редактор е Windows Movie Maker.
Основните функции на приложенията за видео редактиране са:
- Импортиране (придобиване – acquiring) на видео изображения от източник, обикновено видео камера (camcorder) или видео касетофон (VCR).
- Разбиване на видеото на клипове, за да се пренаредят по наш вкус.
- Настройване дължината на всеки клип, за да се избегнат нежелани странични секции в началото или края на клип (подкастряне – trimming).
- Добавяне на текст към някои сцени.
- Добавяне на преходни ефекти (transitions) между клиповете като плавно преливане (fade), избърсване (wipe), завъртане навътре (spin in) и навън (spin out) и др.
- Добавяне на аудио пътечка (при някои по-мощни приложения дори няколко) за включване на човешка реч, фонова музика, звукови ефекти.
- Допълнително филтриране (filtering) за изчистване на звук или видео, или прилагане на специални ефекти като изрязване (cropping), конвертиране на цветно в черно/бяло и червеникавокафяви тонове (sepia tone), добавяне на ехо и реверберация на звука, и пр.
- Създаване на окончателен изходен файл, който може да бъде възпроизведен на телевизионен приемник или компютър (рендериране – rendering).
- Копиране на изходния файл на подходящо устройство.
Основните функции на приложенията за видео редактиране са:
- Импортиране (придобиване – acquiring) на видео изображения от източник, обикновено видео камера (camcorder) или видео касетофон (VCR).
- Разбиване на видеото на клипове, за да се пренаредят по наш вкус.
- Настройване дължината на всеки клип, за да се избегнат нежелани странични секции в началото или края на клип (подкастряне – trimming).
- Добавяне на текст към някои сцени.
- Добавяне на преходни ефекти (transitions) между клиповете като плавно преливане (fade), избърсване (wipe), завъртане навътре (spin in) и навън (spin out) и др.
- Добавяне на аудио пътечка (при някои по-мощни приложения дори няколко) за включване на човешка реч, фонова музика, звукови ефекти.
- Допълнително филтриране (filtering) за изчистване на звук или видео, или прилагане на специални ефекти като изрязване (cropping), конвертиране на цветно в черно/бяло и червеникавокафяви тонове (sepia tone), добавяне на ехо и реверберация на звука, и пр.
- Създаване на окончателен изходен файл, който може да бъде възпроизведен на телевизионен приемник или компютър (рендериране – rendering).
- Копиране на изходния файл на подходящо устройство.
Работа с Windows Movie Maker
Movie Maker е предназначена за любителски експерименти с домашно видео. Изходните файлове са във формат Windows Media (не AVI формат). Филмите могат да се гледат на компютърния екран, да се изпращат по електронна поща или да бъдат възпроизвеждани в Web страница. Стартиране на приложението става от Start -> Programs -> Accessories -> Windows Movie Maker. Записаните клипове се появяват в областта Collections на прозореца на приложението, описани под категорията My Collections.
Избира се желаната папка в My Collections, за да се видят в големия прозорец клиповете, съхранени в нея. Желаните клипове се провлачват до областта Storyboard (изглежда като филмова лента). Това се повтаря толкова пъти, колкото клипа искаме да вмъкнем. Самите клипове могат да се разместват помежду си чрез влачене. Изтриването на клип от областта става след като се избере и се натисне клавиша Delete. Могат да се поставят и ефекти на преминаване между отделните клипове, както и да се добави и форматира текст. Възпроизвеждането на филма става от меню Play -> Play Storyboard/Timeline. За максимизиране на прозореца на филма се използва Play -> Full Screen. За записване на проекта се избира File -> Save Project. След като веднъж е записан проекта, той може да бъде отворен от File -> Open Project.
Понякога се налага да се намали даден клип или да се изреже някаква негова част. За тази цел се прилага т. нар. подкастряне (trimming) на филма. Това става като се премине от изгледа Storyboard към изгледа Timeline (с “времева” скала) или от инструмента в долната лява част на прозореца, или от View -> Timeline. Изгледа може да се увеличи или намали от бутоните + и – вляво от времевата скала, ако се налага по-голяма детайлност или съответно по-голяма обобщеност. Подкастрянето става с ляво влачене на точките на подкастряне (малките триъгълничета). При стесняване на времевата скала, съседните клипове се изтеглят така, че да се запълни празнината. Маркираният клип може да се прегледа от бутона Play, разположен в десния панел, под контролния прозорец за преглед.
Разделянето на клип на части става, като най-напред се избере клипът за разделяне. Той се зарежда в контролния прозорец, където се показва неговия първи кадър. Плъзгача под изображението се провлачва до мястото на разделяне. Избира се бутонът Split. Така клипът се разделя на два отделни клипа. Някой от получените клипове също може да бъде разделен и т. н.
Добавянето на звук от микрофон става, когато клиповете се поставят върху времевата скала и се избере бутон Narrate Timeline. В полето Audio Device се избира звуковата карта, в полето Audio Input Source се посочва входното аудио устройство, а от бутона Start Narration се записва звукът. За приключване се избира бутонът Stop Narration. Файлът се записва във формат WAV и автоматично се добавя в прозореца на Movie Maker. Аудио клипът се провлачва да звуковата пътечка и може да бъде редактиран по същия начин, както видео файловете.
Избира се желаната папка в My Collections, за да се видят в големия прозорец клиповете, съхранени в нея. Желаните клипове се провлачват до областта Storyboard (изглежда като филмова лента). Това се повтаря толкова пъти, колкото клипа искаме да вмъкнем. Самите клипове могат да се разместват помежду си чрез влачене. Изтриването на клип от областта става след като се избере и се натисне клавиша Delete. Могат да се поставят и ефекти на преминаване между отделните клипове, както и да се добави и форматира текст. Възпроизвеждането на филма става от меню Play -> Play Storyboard/Timeline. За максимизиране на прозореца на филма се използва Play -> Full Screen. За записване на проекта се избира File -> Save Project. След като веднъж е записан проекта, той може да бъде отворен от File -> Open Project.
Понякога се налага да се намали даден клип или да се изреже някаква негова част. За тази цел се прилага т. нар. подкастряне (trimming) на филма. Това става като се премине от изгледа Storyboard към изгледа Timeline (с “времева” скала) или от инструмента в долната лява част на прозореца, или от View -> Timeline. Изгледа може да се увеличи или намали от бутоните + и – вляво от времевата скала, ако се налага по-голяма детайлност или съответно по-голяма обобщеност. Подкастрянето става с ляво влачене на точките на подкастряне (малките триъгълничета). При стесняване на времевата скала, съседните клипове се изтеглят така, че да се запълни празнината. Маркираният клип може да се прегледа от бутона Play, разположен в десния панел, под контролния прозорец за преглед.
Разделянето на клип на части става, като най-напред се избере клипът за разделяне. Той се зарежда в контролния прозорец, където се показва неговия първи кадър. Плъзгача под изображението се провлачва до мястото на разделяне. Избира се бутонът Split. Така клипът се разделя на два отделни клипа. Някой от получените клипове също може да бъде разделен и т. н.
Добавянето на звук от микрофон става, когато клиповете се поставят върху времевата скала и се избере бутон Narrate Timeline. В полето Audio Device се избира звуковата карта, в полето Audio Input Source се посочва входното аудио устройство, а от бутона Start Narration се записва звукът. За приключване се избира бутонът Stop Narration. Файлът се записва във формат WAV и автоматично се добавя в прозореца на Movie Maker. Аудио клипът се провлачва да звуковата пътечка и може да бъде редактиран по същия начин, както видео файловете.