Реквием за едно момче, което остана завинаги на 19!
Отиват си добрите хора.
Отиват си...
Летят към рая ангели,
за да се срещнат с други.
А Дяволът…погубва блянове, мечти, надежди.
Отнася най-скъпите ни хора във пръстта -
последните ни радости отнема.
Играе си със нас като с шахматни фигури…
Отиват си добрите хора.
Отиват си, летят към рая
и херувими в бели дрехи
ги посрещат с победни псалми!
Отиват си...
Летят към рая ангели,
за да се срещнат с други.
А Дяволът…погубва блянове, мечти, надежди.
Отнася най-скъпите ни хора във пръстта -
последните ни радости отнема.
Играе си със нас като с шахматни фигури…
Отиват си добрите хора.
Отиват си, летят към рая
и херувими в бели дрехи
ги посрещат с победни псалми!
Сбогом, Марио!
Само преди десетина дни нашият ученик, съученик и приятел Марио Стоянов излетя към звездите и отиде в небесните селения – с наранено тяло, но с чистата душа на един 19-годишен млад човек, който живееше на високи обороти на земята и който там, горе, намери своя вечен покой! За това, кой беше Марио и с какво ще го запомнят, споделят неговите съученици, приятели и учители.
СНЕЖАНА ДРАШАНСКА: Като класен ръководител ще напиша най-високата оценка по Човечност на Марио – Отличен 6! Защото той уважаваше мен, съучениците си и учителите в това училище, както и всички, които познаваше.
Не е важно колко си живял, а КАК! Марио имаше желание за живот и изпълваше всяко свое действие със смисъл. Марио бе голям човек, защото имаше големи мечти – някои от тях беше постигнал, а много още му предстояха. Марио бе мостът между мен и учениците, защото ми помагаше да видя най-доброто у всеки. Аз бях КЛАСНАТА, но той беше КМЕТА! Никога нищо не ми отказа и за нищо не се поколеба. Аз бях сигурна, че той ще спечели състезанието по трактори, че ще бъде добър ученик и най-вече – че ще спечели сърцата на всекиго, с когото общува. Веднъж ми каза, че ще стане „голям” човек, а аз бях уверена в това, защото той винаги е бил такъв! Весел, купонджия, с тънко чувство за хумор, уравновесен, позитивен, амбициозен, трудолюбив, отговорен, дори мъдър, защото бе надраснал връстниците си. Той живя кратко, но истински!
Сега искам да се обърна към всички негови приятели и съученици: Поучете се от грешката на Марио, но и от неговата човечност – за мен той ще остане пример с всичките си добродетели, ще живее дълго в спомените ми, които ще разказвам на бъдещите си ученици!
Не е важно какво казваш, а какво правиш. Марио беше човек на действията. Сега аз и неговите съученици ще посветим завършването на училището и абитуриентската вечер на НЕГО!
НИКОЛАЙ: Не трябваше да си заминаваш от този свят така нелепо! Казват, че добрите хора най- напред отиват при Бог – но за теб не беше време! Ти ме научи на много, приятелю. Научи ме да бъда по-добър, да бъда човек – жалко, че аз не можах да те науча на нищо. Сигурен съм, че един ден ще бъдем пак заедно. Никога няма да те забравя, братчето ми, и съм сигурен, че и другите няма да те забравят! Винаги ще казват: „Марио…Кой Марио?....КМЕТА!!!” Обичаме те много и ни липсваш!
НЕЛИ: Марио беше нашето уникално и оригинално момче, което никога няма да забравим и което много обичаме! Марио, ако ни виждаш и чуваш, липсваш ни много! Винаги ще ти помним!
ИРЕНА: Марио! За мен това е най- добрият приятел и човек! Дори не мога да говоря за него в минало време. Той е „Златен”! Готов е да помогне на всеки! Искам само да знае, че никога няма да го забравим и ще остане завинаги в нашите сърца!
НАДЕЖДА: КМЕТА!...Марио бе човекът, който ни сплотяваше неведнъж. Той беше „златното „ ни момче. Винаги ще го помним! Дори да го няма телом, духом ще бъде с нас! Обичаме ти и ни липсваш!!!
ВАСКО: Марио беше много добър приятел, добър човек и съученик. Винаги весел, усмихнат и готов да помогне. Винаги ще го помня с добро и ще ми липсва много!
МАРГАРИТА: Ще запомня Марио с това, че той не спираше да работи, да се труди. Ще запомня чувството му за хумор, смеха му, широката му усмивка. Той просто беше и ще бъде за мен СУПЕР МАРИО!
МАГДАЛЕНА: Марио…има толкова много да кажеш за него. Той беше човек, който помагаше на всеки, както може. Човек, който ми показа живота по един начин, по който друг не можа. Промени света ми и аз никога няма да го забравя. Обичам те и винаги ще си с мен!
ФИНДИ: Марио…КМЕТА…беше голям човек! Много работлив, много деен във всякакви инициативи, голям купонджия и приятел. Никога няма да го забравим и той винаги ще бъде с нас! Ужасно много ни липсва на всички!
ИЛИЯНА: Винаги, когато стане късно, се сещаме да си кажем най-важните неща. Вече е късно да казваме каквото и да е за Марио, само ще кажа: Много те обичам, много ми липсваш!
МАЛИНА СПАСОВА: Марио, много неща можем да кажем за теб, но сега думите не достигат. Голям човек…, винаги ще останеш в сърцата ни, никога няма да те забравим и много ще ни липсваш!
ВЕСИ: За мен Марио беше прекрасен човек – с чувство за хумор, винаги усмихнат и готов да помогне. Много ни липсва и винаги ще го помним, ще бъде винаги с нас духом! Обичаме те!
АЛЕКСАНДРА: Животът ти остана в мен! Ти ми беше силата и най-голямото щастие. Научи ме как да се справям в трудните моменти, научи ме на всичко, даде ми всичко!
Градът е празен, тих, зловещ. Улицата е тиха, няма кой да се ядоса и да си тръгне с „мръсна газ”. Училището ти е тихо, защото няма кой да го разсмее. Когато каза”ще те обичам до края”, отново си спази обещанието. Обичам те безкрайно много! Ще те пазя завинаги в себе си! Продължавам заради теб! Твоите желания са моя цел за напред. Ще живееш винаги в моето сърце, то остана твое! Пази ме, ПАТЕ!
ЛЮДМИЛА: Не знам как на няколко реда да напиша всичко, което искам да ти кажа. Преди десет години се срещнахме и от тогава знам, че имам приятел, на когото мога да кажа всичко и който ще бъде до мен. Марио, винаги си ми показвал, че животът трябва да се живее на максимални обороти и с приятели. Ти беше човекът, който знаеше как да живее, знаеше какво иска за себе си и го постигаше. Никога няма да забравя как казваше на всички, че винаги ще ми помагаш, когато имам нужда. Така и не успях да ти кажа колко много държа на теб, а ти винаги го казваше и го показваше!
Почивай в мир, приятелю! Знай, че винаги ще те помня и винаги ще има едно място за теб между нас!
Обичам те, липсваш ми, КМЕТЕ!
Ще те запомня като най-усмихнатия човек и като моя най-добър приятел!
С обич: ЛУТО!
СНЕЖАНА ДРАШАНСКА: Като класен ръководител ще напиша най-високата оценка по Човечност на Марио – Отличен 6! Защото той уважаваше мен, съучениците си и учителите в това училище, както и всички, които познаваше.
Не е важно колко си живял, а КАК! Марио имаше желание за живот и изпълваше всяко свое действие със смисъл. Марио бе голям човек, защото имаше големи мечти – някои от тях беше постигнал, а много още му предстояха. Марио бе мостът между мен и учениците, защото ми помагаше да видя най-доброто у всеки. Аз бях КЛАСНАТА, но той беше КМЕТА! Никога нищо не ми отказа и за нищо не се поколеба. Аз бях сигурна, че той ще спечели състезанието по трактори, че ще бъде добър ученик и най-вече – че ще спечели сърцата на всекиго, с когото общува. Веднъж ми каза, че ще стане „голям” човек, а аз бях уверена в това, защото той винаги е бил такъв! Весел, купонджия, с тънко чувство за хумор, уравновесен, позитивен, амбициозен, трудолюбив, отговорен, дори мъдър, защото бе надраснал връстниците си. Той живя кратко, но истински!
Сега искам да се обърна към всички негови приятели и съученици: Поучете се от грешката на Марио, но и от неговата човечност – за мен той ще остане пример с всичките си добродетели, ще живее дълго в спомените ми, които ще разказвам на бъдещите си ученици!
Не е важно какво казваш, а какво правиш. Марио беше човек на действията. Сега аз и неговите съученици ще посветим завършването на училището и абитуриентската вечер на НЕГО!
НИКОЛАЙ: Не трябваше да си заминаваш от този свят така нелепо! Казват, че добрите хора най- напред отиват при Бог – но за теб не беше време! Ти ме научи на много, приятелю. Научи ме да бъда по-добър, да бъда човек – жалко, че аз не можах да те науча на нищо. Сигурен съм, че един ден ще бъдем пак заедно. Никога няма да те забравя, братчето ми, и съм сигурен, че и другите няма да те забравят! Винаги ще казват: „Марио…Кой Марио?....КМЕТА!!!” Обичаме те много и ни липсваш!
НЕЛИ: Марио беше нашето уникално и оригинално момче, което никога няма да забравим и което много обичаме! Марио, ако ни виждаш и чуваш, липсваш ни много! Винаги ще ти помним!
ИРЕНА: Марио! За мен това е най- добрият приятел и човек! Дори не мога да говоря за него в минало време. Той е „Златен”! Готов е да помогне на всеки! Искам само да знае, че никога няма да го забравим и ще остане завинаги в нашите сърца!
НАДЕЖДА: КМЕТА!...Марио бе човекът, който ни сплотяваше неведнъж. Той беше „златното „ ни момче. Винаги ще го помним! Дори да го няма телом, духом ще бъде с нас! Обичаме ти и ни липсваш!!!
ВАСКО: Марио беше много добър приятел, добър човек и съученик. Винаги весел, усмихнат и готов да помогне. Винаги ще го помня с добро и ще ми липсва много!
МАРГАРИТА: Ще запомня Марио с това, че той не спираше да работи, да се труди. Ще запомня чувството му за хумор, смеха му, широката му усмивка. Той просто беше и ще бъде за мен СУПЕР МАРИО!
МАГДАЛЕНА: Марио…има толкова много да кажеш за него. Той беше човек, който помагаше на всеки, както може. Човек, който ми показа живота по един начин, по който друг не можа. Промени света ми и аз никога няма да го забравя. Обичам те и винаги ще си с мен!
ФИНДИ: Марио…КМЕТА…беше голям човек! Много работлив, много деен във всякакви инициативи, голям купонджия и приятел. Никога няма да го забравим и той винаги ще бъде с нас! Ужасно много ни липсва на всички!
ИЛИЯНА: Винаги, когато стане късно, се сещаме да си кажем най-важните неща. Вече е късно да казваме каквото и да е за Марио, само ще кажа: Много те обичам, много ми липсваш!
МАЛИНА СПАСОВА: Марио, много неща можем да кажем за теб, но сега думите не достигат. Голям човек…, винаги ще останеш в сърцата ни, никога няма да те забравим и много ще ни липсваш!
ВЕСИ: За мен Марио беше прекрасен човек – с чувство за хумор, винаги усмихнат и готов да помогне. Много ни липсва и винаги ще го помним, ще бъде винаги с нас духом! Обичаме те!
АЛЕКСАНДРА: Животът ти остана в мен! Ти ми беше силата и най-голямото щастие. Научи ме как да се справям в трудните моменти, научи ме на всичко, даде ми всичко!
Градът е празен, тих, зловещ. Улицата е тиха, няма кой да се ядоса и да си тръгне с „мръсна газ”. Училището ти е тихо, защото няма кой да го разсмее. Когато каза”ще те обичам до края”, отново си спази обещанието. Обичам те безкрайно много! Ще те пазя завинаги в себе си! Продължавам заради теб! Твоите желания са моя цел за напред. Ще живееш винаги в моето сърце, то остана твое! Пази ме, ПАТЕ!
ЛЮДМИЛА: Не знам как на няколко реда да напиша всичко, което искам да ти кажа. Преди десет години се срещнахме и от тогава знам, че имам приятел, на когото мога да кажа всичко и който ще бъде до мен. Марио, винаги си ми показвал, че животът трябва да се живее на максимални обороти и с приятели. Ти беше човекът, който знаеше как да живее, знаеше какво иска за себе си и го постигаше. Никога няма да забравя как казваше на всички, че винаги ще ми помагаш, когато имам нужда. Така и не успях да ти кажа колко много държа на теб, а ти винаги го казваше и го показваше!
Почивай в мир, приятелю! Знай, че винаги ще те помня и винаги ще има едно място за теб между нас!
Обичам те, липсваш ми, КМЕТЕ!
Ще те запомня като най-усмихнатия човек и като моя най-добър приятел!
С обич: ЛУТО!