Лично ученическо творчество
Мариела Вешева, 12а клас
Мило училище, още помня и никога няма да забравя онзи миг, в който прекрачих твоя праг с такова вълнение и копнежи! Пред мен стояха много неизвестни. Питах се: Какво ме очаква тук? Как ще се справя с новата обстановка? Тръпнех от нетърпение да се срещна с моите учители, с моя клас.Първият звънец удари и душата ми се изпълни с трепет и очакване. Още със сядането на чина усетих топлината и уюта на класната стая. Дружелюбните възгласи на съучениците ме накараха да почувствам обстановката много близо. Заредиха се часовете и настана истинска магия…. Научавах все нови и нови неща. От този ден ти стана МОЕТО училище, което завинаги ще нося в сърцето си! Ти, училище любимо, ти, мой втори дом! Евелина Колева, 12 а клас АЗ И ГОСПОД Точно в този момент се чудя има ли Бог и ако има, добър ли е. Много ми се иска да го срещна и да го попитам защо умират толкова млади и толкова добри хора, защо изпраща болести на толкова малки деца, с какво са заслужили тази орис…Ако ми отговори, че те плащат грешките на родителите си, аз бих му казала:”Кой каквото си е надробил, да си го сърба!”. Не са виновни децата ,че имат лоши родители. Господ не е справедлив с хората – на едни дава здраве и сила, а на други болест, просто защото е решил да ги подложи на изпитание… ИСТИНА И ФАЛШ Колко е станал лош и същевременно красив светът! Има толкова нови неща, които ни съблазняват на пръв поглед – красиви, но само външно, зад хубавото истината е друга… Виждаме красиви и известни актриси и певици с напомпани устни и гърди, модерно облечени, с хубави прически, в лъскави коли и искаме и ние да сме като тях, без да си даваме сметка за ЦЕНАТА…Цената, която те са платили и която едва ли ще ни хареса ние да плащаме. За съжаление никой млад човек не се замисля за това, а всеки иска да изглежда като тях и дава мило и драго да има техния ЖИВОТ…Живот илюзия, живот имитация, живот – огромна жертва без особен смисъл… ПРИЛИКА И РАЗЛИКА Днес цял ден четох една книга. Четох я и плаках за едно момиче като мен. То бе също като мен, но само донякъде – общото помежду ни бе БОЛЕСТТА. |
Разликата е, че момичето не е вече между живите, а мен все още ме има на този свят. За разлика от мен девойката бе изживяла краткия си живот достойно и пълноценно – нещо, за което й се възхищавам и се прекланям пред паметта й.
Днес четох и плаках. Но не защото разказите и стиховете на младото момиче бяха тъжни, а защото е тъжно младостта и талантът да бъдат погубени толкова рано и да останат незабелязани и неоценени от хората! *** С толкова огнена страст за къде сме? С никого друг не можем да я споделим – Ще се наложи да си я поделим. Устните горещи ще изгарят тялото като восъчни свещи, Очите ще викат като дяволчета две: „Ела, любовта те зове!” *** Ти си тук до мен, а всъщност си толкова далече. Не смея и дума да кажа. Ти мълчиш, усещам как всичко пропада и ме боли. Знам, ще съжалявам, но нищо не мога да направя. Искам да кажа толкова много, искам да направя толкова неща, но просто стоя, гледам и мълча… *** Той дойде в моя сън, прегърна ме – полудях, целунахме се – изгорях, събудих се – по устните пареше, но ми хареса… Сърцето ми туптеше силно, исках още и още… Пожелах отново да заспя, но не можах. Запитах се „защо?”, ала разбрах, че така ми е писано – да страдам. Но аз се радвам, защото дори на сън да беше, аз го усетих. Не съжалявам – щом трябва, ще плача – заслужава си! *** Ти беше всичко за мен – и хляб, и вода, но се отказа от това. Аз останах гладна и сама, на душата ми стана студено. Потърсих сърце - да я стопли, а като огладня, то й даде хляб и вода. Сега не искам твоята милостиня - дай я на бедните и просяците, които се нуждаят от нея! Аз съм богата и задоволена и обичам човек със сърце, който е готов любов да даде! |